Фокача хляб – бързо и лесно, или за пред гости
- Bernie
- 19.04
- време за четене: 4 мин.
В тези дни, точно преди Великден, навсякъде се предлагат рецепти за Козонак. И тъй като ние обичаме да сме различни, вие ще получите нещо различно от нас ;)
Днес от категорията "от нашата банда “ 😊 - Рецепта за фокача от моя приятел Кристо, който живее в Нова Зеландия. Благодаря ти, Кристо! - Но защо публикуваш това във великденския уикенд? ами защото фокачата е подходяща за почти всякакъв вид гарнитура и стил, според мен е идеална особено за следвеликденски сандвичи с всички останали яйца от празниците :)
Искате ли да споделите с нас вашите рецепти? Тогава ми изпратете имейл: Bernie@furnite.bg
но нека да започнем сега
Фокачата е овкусен плосък хляб. Името произлиза от латинската фраза “panis focacius”, в превод хляб печен на пода на пещта.

Източници в Интернет твърдят, че наименованието на българската погача произлиза от фокача. И всъщност така е може би по-добре, защото иначе директен превод щеше да е “печен хляб” (за разлика от пържен или на пара) 😉
Няма специални изисквания за съставки, оформяне и декориране на фокача. Най-популярните версии ползват мая, но също така фокача може да се приготви със сода или квас. Препоръките за височина са от 1-2см, до 10см.
За мен, приготвянето на фокача е лесна форма за печене на овкусен хляб с налични съставки от кухнята.
Почти винаги имам тесто в хладилника, но не го ползвам всеки ден. Понякога си казвам: Защо пък да не опека една фокача. Вадя тестото и в рамките на час или два имам прясно изпечен хляб за ядене.
инструкции
Като инструкции за готвене, първо ще започна със стъпки и съставки, които се приемат за “най-добри”, а след това ще споделя какво най-често правя аз.
За тестото (фокача за 4 човека):
- 650гр силно брашно (с високо съдържание на протеин)
- 450гр вода
- 2 с.л зехтин
- 1 с.л. мед
- 13гр едра сол
- 7гр суха мая
Допълнителни съставки:
- 3 с.л. зехтин
- клонка пресен розмарин
- кашкавал пармезан - 50гр
- 1 с.л. кристална сол на люспи

В дълбока купа се разбъркват всички съставки за тестото. Меси се и се оставя да почива. На всеки час, с намазнени пръсти се издърпват крайщата на тестото колкото е възможно нагоре и при спускането им се поставят в центъра на купата. Така 3 пъти. Този тип месене се прилага, за да може тестото да се надигне отново и да изгради нова, по-силна вътрешна структура.
При стайна температура около 22 градуса, тестото би трябвало да се е надигнало до ръба на възможностите си в рамките на 4 часа. Друг подход е тестото да престои в хладилника за 24 часа веднага след омесването. Така се постига по-изразен вкус.
За оформянето, тестото се вади от купата, разстила се на плота и се сгъва като писмо. Т.е. 4-те страни се свиват на половина като се получава малък правоъгълник (20х10см). Фурната се загрява предварително на 230 градуса по Целзий.

Малка тава с незалепващо покритие се намазва обилно със зехтин (2с.л.). Тестото се поставя в тавата със сгънатата част надолу. Покрива се с прозрачно фолио и се оставя да се отпусне за около 1 час (докато фурната хубаво загрее).

Отпуснатото тесто се оформя, като се натиска с пръсти сочещи право надолу да създаде вдлъбнатини в тестото. По този начин се натиска докато тестото изпълни формата на тавата. Големите балони с въздух може да се спускат по желание.
Тестото се полива със зехтин (1с.л.), посипва се с накълцани връхчета розмарин и се поръсва с доволно количество едра сол.
Пече се на 230°C за 20-25мин, докато се зачерви. Фокачата се вади веднага от тавата и се поставя на решетка да почива. Посипва се отгоре останалия зехтин от тавата и се се разнася с четка. Поръсва се с настъргания кашкавал пармезан.

Фокачата може да се яде след 10-15мин топла, или студена. Сервира се с купичка зехтин с няколко капки балсамов оцет за топене.
Въпреки насладата от старателно приготвена фокача, аз предпочитам да постигна леснота при приготвянето за сметка на вида. Аз меся тесто един път седмично и го съхранявам в хладилника да втасва бавно. За целта ползвам намазнена кутия от 4.5 литра (която побира до 1.8кг тесто за втасване), пиша датата на приготвяне на капака и се старая да го оползвотворя в рамките на 4 дена.

Някой ден от седмицата може да реша да пека хляб, пици или пърленки на скара. В такъв случай изваждам подходящо количество тесто и го оформям спрямо печивото. Но, ако след 5-6 дена имам останало тесто, знам, че то вече няма да се надигне със същата сила като преди. В такъв случай прибягвам към печене на фокача, за да го оползотворя. Без значение какъв вид е тестото (с мая или с квас) или колко процента е хидратацията.
Фокача хляб – бързо и лесно
Идеята ми е, че може да не се съобразяваме колко точно е втасало тестото. Може да приемем, че фокачата ще се надигне много, или няма да се надигне изобщо. Да не е атрактивна на вид, ама ще е вкусна.

Моята любима фокача приготвям в малка тава, за да стане сравнително висока. Отгоре поръсвам с домат стигнат с ръка (със сока и семките) като се старая да махна люспите колкото е възможно. Поливам зехтин и поръсвам с риган и едра сол. Когато искам да се постарая „като за гости“ декорирам с шайби лук, нарязани маслини, цели клонки розмарин и парчета чушка. За обогатяване на вкуса ползвам зехтин овкусен с аромати. Според мен, фокачата трябва да включва мазнина както в тестото, така и в тавата. Да е овкусена отгоре с едра сол на кристали. Допълнителните съставки са по желание. Призовавам ви да опечете хляб фокача с тестото, което предпочитате. И да си я овкусите по ваш вкус – солено или сладко.

Да ви е вкусно!
Продължаваме рубриката „От нашата банда“. Ако имате идеи, рецепти или тестове на продукти, които сте закупили от нас (със снимки), моля, свържете се с мен :) Изпратете ми имейл: Bernie@furnite.bg
留言